Общата цел на проекта е да се разработи и въведе иновативен модел осигуряващ възможност на децата с проблеми в развитието да играят, от една страна заради самата игра (неструктурирана игра), а от друга – заради играта като функция за подобряване на двигателните умения и социални контакти на деца с проблеми в развитието (структурирана игра).
Една от специфичните цели на проекта е чрез внедряване на компютъризирани технологии за разпознаване на движения на различни части от тялото да се адаптират избрани компютърни игри към потребностите на деца с двигателни и социални проблеми. Например, при деца с минимални физически умения на ръцете да се използва жестов интерфейс, а по-общо – развиване на умения за социални контакти между децата в резултат на споделянето на общо място за игра. Атрактивността на такива игри, в които движенията на части от тялото са интерфейс към играта и достъпността им не само в учебна, но и в семейна среда, ще мотивира и ангажира физическата активност както на хиперактивните деца, така и на тези със заседнал начин на живот.
Друга специфична цел на проекта е разработване на иновативни методологии за структурирани игри за физическа и социална рехабилитация, при които терапевтът се подпомага от асистиращи компютъризирани и роботизирани технологии. Например, проектиране на интерактивни игри с робот-асистент за социални комуникации чрез имитация в забавна обучителна среда чрез сензори за следене и разпознаване на жестове и реакции. Стратегията за устойчивото развитие на проекта е сътрудничество през целия период в екипна работа на ангажираните експерти: учени, лекари, логопеди, социални работници, психолози и специални педагози.